Опашката на леопарда е почти толкова дълга, колкото цялото му тяло.

Опашката на леопарда съдържа между 20 и 30 кости, наречени опашни прешлени (caudal vertebrae), и може да достигне дължина до 1 метър. Тази дължина е необходима, тъй като опашката функционира като инструмент за балансиране. Когато леопардът завие рязко, опашката се движи така, че да създаде противодействаща сила, поддържайки центъра на тежестта точно над лапите му.Това движение е жизненоважно по време на лов. Ако леопардът преследва газела, която сменя посоката внезапно, той замахва с опашка към външната страна на кривата. Това предотвратява подхлъзване или преобръщане при висока скорост – принципът е сходен с дългия прът, използван от въжеиграчите.Леопардите използват опашките си и докато почиват в короните на дърветата. Те често спят върху клони с ширина едва 20 сантиметра. Опашката може да помръдва леко, за да компенсира вятъра или движението на тялото при дишане, предпазвайки котката от падане по време на сън.Опашката помага и за комуникацията в семейството. Много леопарди имат бял връх на опашката си. Малките следват това светло петно като сигнален фар, докато се движат през висока трева през нощта, което гарантира, че няма да се изгубят в тъмнината.