Захарните хапчета могат да облекчат физическата болка, дори когато хората знаят, че те не съдържат никакво лекарство.

През 2010 г. изследователят Тед Капчук от Харвардското медицинско училище изследва пациенти със синдром на раздразненото черво. Той дава на една група хапчета, ясно обозначени като „плацебо“, и им обяснява, че те не съдържат активно вещество. Втора група не получава никакво лечение. Проучването установява, че 59% от хората, приемащи известните им захарни хапчета, се чувстват по-добре, докато само 35% от нелекуваната група отчитат подобрение.Това се случва заради т.нар. „ритуал на грижата“. Когато човек приема хапче или посещава лекар, мозъкът освобождава химикали като опиоиди и допамин. Това са естествените механизми на тялото за спиране на болката и подобряване на настроението. Мозъчните сканирания показват, че тези вещества се отделят дори когато пациентът знае, че хапчето е просто захар.Проучване от 2016 г., публикувано в списание „Pain“, разглежда хора с хронична болка в гърба. Пациентите, които добавят захарни хапчета към редовното си лечение, отчитат 30% спад в нивата на болката. Префронталната кора на мозъка управлява тези очаквания, като изпраща сигнали до мозъчния ствол за блокиране на болковите импулси, идващи от гръбначния стълб.Подсъзнанието остава обусловено да се лекува по време на медицински процедури. Този ефект е още по-силен, когато лекарят е внимателен и съпричастен. Изследователите търсят начини да използват този феномен, за да помогнат на хората да приемат по-малко силни лекарства, запазвайки същия терапевтичен ефект.