Растението Велвичия развива само два листа през целия си живот, въпреки че може да живее над 1500 години.

Това необикновено растение обитава пустинята Намиб в Африка – едно от най-сухите места на Земята. Открито е от учения Фридрих Велвич през 1859 г. Чрез радиовъглеродно датиране изследователите установяват, че някои екземпляри са живи още от времето на падането на Римската империя.Листата растат от специална част на растението, наречена базална меристема, която действа като конвейерна лента. Те се удължават с около 8 до 15 сантиметра всяка година. При най-старите растения листата могат да достигнат над 4 метра дължина, ако бъдат разпънати. Тъй като пустинята е изключително суха, растението е развило интелигентен механизъм за оцеляване.То притежава микроскопични отвори по листата си, наречени устица, които абсорбират влагата от сутрешната мъгла, идваща от океана. Освен това има много дълъг корен, който достига дълбоко под земята в търсене на подпочвени води. Макар да изглежда като изсъхнал плевел, Велвичията всъщност е далечен роднина на иглолистните дървета. Тя е единственият представител на своя вид на Земята, поради което учените я наричат „живо изкопаемо“.