Фламингото трябва да държи главата си напълно наопаки, за да може да се храни.

Фламингото притежава специална структура на клюна, наречена ламели. Това са малки, подобни на косъмчета пластини, които действат като сито или филтър. Тази система е подобна на начина, по който някои големи китове използват балените си, за да улавят храна. Фламингото използва големия си език като помпа, за да движи водата навътре и навън от клюна си.Езикът може да се движи напред-назад до четири пъти в секунда. Това създава вакуум, който засмуква вода, пълна с водорасли и соленоводни скариди. Ламелите улавят храната, докато птицата изтласква калта и солената вода. Този процес е изключително ефективен за живот в солени езера.Клюнът на фламингото е оформен по различен начин от този на повечето птици. Горната му част е подвижна, докато долната остава неподвижна. Това е точно обратното на начина, по който работи човешката челюст или клюновете на повечето други птици. Тази специфична форма позволява на филтъра да работи перфектно, когато главата е потопена и обърната наопаки.Храната, която консумират, съдържа естествени химикали, наречени каротеноиди. Тези пигменти са причината перата на фламингото да стават розови. Без достатъчно количество скариди и водорасли, перата им биха останали бели или сиви. По-ярко розовият цвят обикновено е признак, че птицата е здрава и добре нахранена.