Древните римляни са използвали човешка урина за пране на дрехите си.

В Древен Рим професионалните перачи били наричани фулони (fullones). Те работели в ателиета, известни като фулоники (fullonicae), чиито останки все още могат да се видят в руините на Помпей.Урината била ценен ресурс заради съединението карбамид (урея). Когато престои, тя се превръща в амоняк. Амонякът има високо pH, което му помага да разтваря масла и органични замърсявания.За да изперат дрехите, работниците смесвали отлежалата урина с вода и специална глина. Те стояли в големи вани и скачали върху дрехите, за да вкарат сместа в тъканта. Това ритмично тъпчене се наричало saltus fullonicus.Търсенето на урина било толкова голямо, че през I век сл. Хр. император Веспасиан въвел данък върху нея. Хората, които събирали урина от обществените писоари, трябвало да плащат на държавата. Когато синът му се оплакал от този данък, императорът изрекъл прочутата фраза, че „парите не миришат“ (pecunia non olet).След накисването в урина, работниците изплаквали дрехите с чиста вода. Понякога използвали горяща сяра за допълнително избелване на тъканите. Това бил най-ефективният метод за почистване на тежка вълна до изобретяването на съвременните сапуни.