Тигърът има раирана кожа, а не само раирана козина.

Кожата на тигъра съдържа специализирани клетки, наречени меланоцити. Тези клетки произвеждат меланин – естественият пигмент, който създава тъмните цветове. Моделът се определя генетично още докато тигърът е ембрион. Пигментът се произвежда в долния слой на кожата, така че той остава там дори ако козината бъде премахната.Генът Taqpep е един от специфичните гени, които контролират разположението на тези ивици. Този модел се нарича „разчленяваща окраска“. Тя помага на тигъра да се маскира, като размива очертанията на тялото му в дивата природа. Това затруднява плячката, като елени или диви свине, да забележи тигъра в сенките на високата трева.Учените използват тези уникални шарки, за да различават отделните индивиди. През 90-те години на миналия век изследователи като д-р К. Улас Карант започват да използват снимки на тези ивици, за да преброяват популациите на тигри в Индия. Този метод помага на природозащитниците да проследяват тигрите, без да се налага да ги залавят. Дори тигрите от едно котило имат различни шарки. Тази биологична система действа като постоянен баркод за всяко животно.